От Скалско до Търговище

Дано не ми се обади днес някой с ваучер за полет с парапланер!

Беше силен ден. Много от гонещите рекорди и слава парапланеристи бяха заминали този ден на старта над град Монтана. Това е максимално на запад в Дунавската равнина и има предостатъчно място да се лети на изток към морето.

Тандемните пилоти на безмоторни парапланери като мен, са хора, които не разполагат с много дни за своята прехрана. Още по малко разполагат с пасажери, които да могат да извикат всеки миг, когато се появят подходящи условия. В България тандемният полет с парапланер не е толкова сладко занимание, както го показваме в интернет. Тандемен полет с парапланер – за жалост трябва да си „в тандем“ с някого. Проблемът е, че този твой пасажер, с когото трябва да бъдеш в тандем се занимава с нещо съвсем различно. А ние двамата дори да можем, пилотът на парапланер и пасажерът му – дори да могат да са заедно в определемо време, важното неизвестно, с което всички се съобразяваме е вятъра. И се оказва, че полетът с парапланер не е тандем, а е някакъв триъгълник.

За това, когато има хубав ден за дълги прелети и нямам пасажер, аз отивам да изпробвам късмета си с вятъра.

Скалско е чудесно място за тандемни полети с парапланер, но за дълги полети трябва да се дебне. Много често условията се виждат на север в долината, но ние няма как да ги стигнем. Има едно правило, не опиташ ли, със сигурност няма да успееш.

Както повечето пъти през седмицата и този път бях сам. Повечето пилоти работят през делничните дни.

Отидох малко късно на Скалско. Разпънах парапланера на старта и излетях сравнително лесно. Но нещо не вървеше. Дълго време се въртях в малката долинка над село Скалско. Не можех да намеря силен възходящ поток, който да ме извади. Изваждане означава да си във въздух, който се издига и ти си в него до височина, от която може да има смисъл да тръгнеш на някъде. Това някъде, най-често е посоката в която е вятъра. Има дни, в които вятъра не е толкова силен, или го няма и ние може да се придвижим в една посока и после да се върнем на същото място от което сме излетели. Тези прелети направени с безмоторни парапланери, или с безмоторни планери се ценят повече. Най-голямата ценност е, че не ти трябва шофьор за да те върне обратно до колата ти :)… Но да продължа с разказа за този прелет. Излетях, но нещата не вървяха добре…след половин час, плувнал в пот – защото ние се обличаме така оптимистично, за да издържим на студът в облаците… а това често не става и се озоваваме на земята плувнали в пот… – та след половин час мъка, около Скалско, успях да хвана термика и започнах да усешам хладината на успеха – да погледнеш от високо… да се сетиш, защо си тук и защо правиш всичко това. Но радостта ми не бе задоволена от близостта на облаците, те все още бяха 1000 метра над мен, когато изгубих термиката и лутайки се безпомощно натиснах спид системата и реших да хвърлям за голяма риба – прелет! Полетях с максималната си скорост малко със страничен вятър на североизток посока Търново в следващата по-голяма долина. Долина е много силно казано. По скоро това е следващият улей, между село Керека и Дряново. Проблмът бе, че изгубих термиката много рано, на около 1400 метра надморска височина. С тази височина тръгнах към Керека… Вариометърът пищеше на умряло по време на правата… Вече си предтавих как се озовавам под село Керека в място, от което няма кой да ме спаси и стопът не върви… Следващата термика не закъсня, след кратка борба се издигнах и вече с малко повече попътен вятър тръгнах към Соколово. След Соколово отново намерих следващата термика… И тръгнах към Дебелец. Имах височина над Дебелец и реших да продължа… След Дебелец намерих силната термика, която всеки иска. Крилото шаваше над главата ми, но вариото сигурно и плътно чуроликаше плюс 3-4 метра в секунда изкачване. Вече, придобил самочусвтвие, извадих телефонът да запечатам успехът си – облакът беше близо над мен. След секунди влязох в него и настъпах спид системата за максимална скорост…. Това беше максималната ми височина 2539 метра надморска височина след Присово. Свободата Санчо, или салама. Саламът за тандемният пилот са тандемните полети.

Този ден просто нямаше желаещи за тандемни полети с парапланер и за това можех да се правя на Дон Кихот, всъщост съм един Санчо… Божикравов.

Продължих напред натиснал спид системата със скорост вдигаща самочуствието ми на пилот – Джулюница беше в краката ми. Ах, нима ще се удавя в този прованс, толкова безславно. На север от мен се виждаха облачните улици, където може би имаше велики столичани тръгнали към своят рекорд. Вариото започна да ми напомня за вкусните джулюнски домати… Спид на мах и се пускам по вятъра… не искам да ям домати, не искам – имам си ги в моят двор! И ето, молитвите ми са чути – вариото започва да чурулика! Само след минута съм загърбил тази жалка близост с привличащата земя и съм натиснал спид системата с попътен вятър… В страни от мен се виждат два сокола, които въртят и пазят територията си… пред мен се вижда обещаваща следващата термика… От тук вече всичко върви по план. Няколко облака подсказват пътя и ме мамят още по на изток. Че то тук е лесно… вече нещата клонят към удоволствие. От Антоново до Търговище бе лесно… завъртам малко и пускам по вятъра и пак и пак… Стигам Търговище.. Вижда се, че най-вероятно над града ще има термика… Но как ще се връщам… и защо ми е тази слава.. без да има кой да ме върне бързо… учещам и глад, не съм си взел нищо. Връщам се до вилните места западно на град Търговище, там имам най-голям шанс да ме вземе някой на стоп към Търново.

Летенето с парапланер е лесно, не разбирам защо няма млади хора, които да искат да се учат.

Сгъвам, нарамвам екипировката и бързам да изляза на пътя. Всяка изтървана кола, може да е единствената, която да ме върне до Велико Търново. Започвам да мятам, няколко търновски автомобила без спътници минават покрай мен и не ме поглеждат, като разминаващи се шофьори от непалско кръстовище – аз не съществувам. Вече съм в сянката на хълмовете и започвам да мисля за помощ от публиката. Публика е, да – докато летя приятелите могат да ме следят в телефоните си. Телефоните ни изпращат данни и всеки може да ни види в реално време. Приятелите всъщност не са истински приятели, защото са парапланеристи, крадящи секунди работно време… Истинският парапланерист, не трябва да се радва, когато някой е над него, или е направил прелет. Той казва, че се радва, но ако той не е бил там винаги съжалява, че е изгубил летателен ден. Но тази ревност показва, че той е истински парапланерист, един от нашите и това ни сближава.

След 20 минути спира мерцедес с мургав, като мен младеж от Ботевград. Много често са ме спасявали добри хора точно от този тъмен етнос.Тези хора още носят добротата на Индия в себе си. Бързо настигаме търновските ми съграждани и ги изпреварваме. Бързото шофиране не ми допада, то показва малкият ми прелет. Полетът от Скалско до Търговище е 105 км и е направен за 3 часа и половина.

Парапланер и желание, това е необходима за това занимание. Често се започва с тандемен полет, или с ваучер за тандемен полет с парапланер.

На следващият ден разбрах, че този ден няколко човека са стигнали близо до морето…от Монтана, а един е кацнал на плажа. Приятел после каза, че е съм бил, като част от щафета…излетял късно и влял се в състезанието за точки… но изоставил надбягването рано. Летенето е много интересно занимание, надявам се с този разказ да съм успял да ви доближа до него и да ви накарам да полетите и вие.

Ако желаете да го направите с мен и да ви ракажа и други истории, може да го направите само от този сайт. PARATANDEM – Тандемни полети с парапланер, Сопот, Скалско, София

Видео от този ден след Дебелец: https://www.facebook.com/reel/2805861676276781