Отново в Кения с парапланер
Тандемният пилот на парапланер не обича да работи друго, зимата търси места за летене по света…
Тази година ме поканиха късно в Кения. Вече се бях запасил с дърва в къщичката ми до Велико Търново, уютът на зимата ще ми липса. Нямаше много предваварително време за купуване на самолетни билети и реших да си купя билетът за Африка на 31-ви. На Нова Година щях да бъда на 10 000 метра над Африка… уви, не се получи така. Няколко дни преди 31-ви авиокомпанията ми изпрати съобщение, че ми изтеглят първият полет от София към Истанбул сутринта. Нагласих си тандемният парапланер, взех сбруята на соло парапланера, малко дрехи, малко подаръци.. и в 4 часа на 31-ви с Пламен тръгнахме към София. Гъстата мъгла в София не ме забави много и бях на време в терминалът. Полетът беше отменен, един път…втори път… Някои компании кацаха, други не. Започнаха да се носят слухове, че на летището не работят светлините на пистата… някои компании поемаха риск и кацаха, други не. Късният следобяд в гъстата мъгла кацна самолетът от Истанбул. Много от пасажерите знаехме, че ще си изтървем връзките и ще бъдем в хотел в Истанбул. Планът да бъда на 10 000 метра над Африка на Нова година не се изпълни. Зарадвах се, защото трябваше да летя същият ден с тандемният парапланер, след кацането ми в Найроби в 4 часа сутринта, да летя с вътрешен полет до град Елдорет. Там, да ме чака кола и направо да ме води на старта да летим с пасажер с парапланера…
Парапланеристът от Кения, при когото отивам ми смени билетът за следващият ден и бях доволен, че няма да летя уморен. Казах си, че ще се наспя в самолета, кой нормален ще лети на Нова Година… Наредихме се на врата за полета и да, нямаше много хора… Но, защо този самолет ми се вижда много малък… може ли да са го сменили, защото няма хора… Да, така беше. Планът ми да се излегна на празните седалки и да спя няколко часа до Кения се провали. Бяхме с нова малка машина, в която нямаше празно място.
Кения те посреща топла и усмихната. Напомня ми на Непал… Чувствам се някак у дома. Полетът до Елдорет излита по разписание преди обяд. Летим над Киджабе, мястото от където миналата година летяхме тандеми с парапланера… познато… на хоризонта се вижда планината Кения. Долу под нас пъплят камионите натоварени за Уганда от Момбаса. След малко повече от 30 минути самолетът ни започва да снижава… Рифтовата долина е красива. Всичко е зелено, малките ниви напомнят на детсвото ми на село… Но защо самолетът на обръща срещу вятъра?! Всеки нормален парапланерист ще забележи, че долу дърветата се огъват от източният вятър и поривите му достигат 10 метра… Ах, пестят гориво… започват да ми излизат спомените от Непал на разбити самолети… Филми от National Geographic за разбити самолети в края на пистата, кацащи с гръбен вятър… Нищо – казвам си „Да се свършва, вече..“ както бе отговорил Бат Петър (Петър Панайоъов) на въпроса, защо не си е хвърлил парашута, когато му е минала тази мисъл в главата… Изтърколихме се с огромна скорост на пистата. За един парапланерист бе страшно… Явно пилотите го правят това всеки ден и всичко бе наред.
Шофьорът ме чака пред летището, умората е изчезнала… започвам да снимам… Води ме към град Итен. Градът на шампионите наречен така от местните. Това е кенийският Белмекен. Тук идват маратонци от целият свят да тренират в условията, където бягат кенийските шампиони. И да, навсякъде се виждат бегачи бягащи по прашните пътища. На следващият ден летим… Стартът е в частен имот на холандски бегач женен за кенийска бегачка. Прекрасно място… Пасажерът ми е австралийски тъговец на сувенири. Дошли в Кения заради бягането… Приключението започва… Нататък, ще разказвам, когато летим заедно с Вас в тандем с парапнера в България…
